111 правила във
Facebook

Започнах да пиша правилата случайно и на шега. Много обичам да казвам в офиса си, че най-лошото решение е по-добро от невзетото решение. Силно вярвам в това послание и в момент на криза, която вече половин година витае във въздуха, но все още не се случва и всички се надяваме да ни подмине, влязох във Facebook и го написах.

Същата сутрин главата ми беше пълна с десетки решения, които трябваше да взема веднага или пък да отложа за по-късно, влязох във Facebook и – кой знае защо – написах пред мисълта за решенията... Правило № 1. Докато стигна до офиса, под правилото вече имаше десетина мнения и един директен въпрос: „А кое ще е № 2?“.

Винаги отговарям на директните въпроси, и то веднага. На другата сутрин написах следващото правило, после и третото....Така се започна. Всяка сутрин. Без изключение. И независимо в кой град или държава бях, сутрин ставах и първата ми мисъл беше не да измисля правило, тях ги имах в главата си, а кое да бъде то.

Оставих правилата подредени точно така, както ги пишех всяка сутрин. Няма логика в подреждането, единствената логика е моето настроение тази сутрин или пък нещо, което ми се е случило предишния ден. Можех да ги групирам някак си, но реших, че автентичността е по-важна. Така можете да отворите на която поискате страница и да си харесате или не случайно избрано правило. Правилата пишех на английски и това е нормално: английският е езикът на Facebook.
Този факт даде възможност и на хиляди чужденци всеки ден да участват в дискусиите във Facebook. Ако това им е било интересно, вече могат да си купят и тази книжка. Преводът на моменти леко се разминава с английските „оригинали“, но сме се постарали да използваме и различното звучене на не по-малко богатия български език.

Нямам и не мога да имам претенции за автор-ство, а и не това беше идеята. Огромното мнозинство от правилата със сигурност съм ги измислил сам или съм ги „попил“ някъде в дебрите на хилядите проекти и десетките хиляди срещи с невероятно интересни хора по целия свят. Други кой знае къде съм прочел или видял и веднага съм приел за свои. Нито помня техните автори, нито това има значение. След време и вие, драги читатели, вероятно ще следвате тези правила и въобще няма да си спомняте, че сте ги прочели в моя профил във Facebook или в тази малка книжка. Не ви и трябва да си спомняте... Важното е поне едно от тези правила да ви харесва. Защо във Facebook ли? Няма къде другаде. Сега, в средата на 2009, е повече от ясно, че печатните медии си отиват доста по-бързо, отколкото ни подсказваше интуицията, но пък и обикновените онлайн медии все още не са намерили точния си образ.

Facebook – невинната студентска мрежа, създадена през 2004 година, също случайно и също на шега, – безпардонно изпрати в кошчето всички досегашни онлайн комуникационни програми само с една проста хватка. Обедини най-важните качества на всяка от тях поотделно – чат в реално време, качване на видео и снимки, поща, игри и какво ли не още, в една-единствена платформа. За броени месеци Facebook се превърна в една от най-големите „държави“ в света с над 200 милиона потребители. Когато написах първото правило във Facebook, там имаше около 250 000 души, които бяха посочили, че живеят в България. Поне още толкова от българите във Facebook живеят в чужбина.

Искрено благодаря на всичките си приятели във Facebook, които всеки ден харесваха или не приемаха правилата, яростно спореха с мен, после спореха помежду си и в крайна сметка се раждаше нещо много повече от едно правило. За мен този процес също беше невероятно обогатяване – осмислях и събирах в едно изречение понякога опита си от много години. Спрях на 111, защото все някъде и някога трябваше да спра. Харесаха ми трите единици. Те не само са прекрасен символ, но и ясно послание, че целта на всяко едно от тези правила е да имате мотивация, цел и стремеж да бъдете № 1. Дори... три пъти № 1.

Максим Бехар, май 2009 г.